Гласът на Русе

/снимки – авторът/

Населението на Крим, „здравницата на Русия” както доскоро е наричан полуострова, е почти 2 милиона, 57 % са етнически руснаци, 24% украинци, 12-13 на сто са татарите, около 1 на сто са останалите етнически групи- българи, гърци, немци, белоруси , арменци и други. Общо националностите в Крим са 134, от някои е останал по един човек, обяснява Виктория Недева, българка , радиожурналист, редактор и водеща на предаването „Български срещи”. Седем националности- българи,гърци, руснаци, кримски татари, немци, арменци и украинци имат свои радио и телевизионни предавания на роден език.

Тук има представители и на изчезващите народи – караими и кримчаки. От кричаките само един човек, вече на преклонна възраст Давид Илич Реби може да чете и пише на своя си език. Благодарение на него кричакския език е включен в енциклопедията на тюркските езици. Според кримски историци кримчаките се родеят с прабългарите. И двата народа са почитали бог Тангра, по време на Хазарския хаганат, кримчаките приемат юдейската вяра. Пазят я и до днес.

През време на немската окупация заради вярата си Реби без малко да попадне в контрационен лагер. Спасява го обаче тюркския език. И до ден днешен обаче по време на погребение, след заупокойна молитва на иврит, свещеникът на кримчакски се обръща към Тангра. Караимите живеят по законите на стария завет. В Руската империя те са били най- сигурните телохранители и затова са били на особена почит. Последното преброяване беше през 2001 година, обясни ми Владимир Притула, етнически украинец и кореспондент на радио „Свобода”.

Тогава, каза той 69 % признаха за роден език руския, украински 10%. Изискването за владеене на държавния език- украинския е формално, много държавни служители не говорят не пишат добре на него. Това в Крим признават всички. И дават за пример президента Янукович, не спестяват и факта, че предишния – Юлия Тимошенко, също не говори на украински като на роден език. Решенията на съда , например се издават на украински, но по- желание се пишат и на руски, при това безплатно. Съдебният процес се открива на украински , после преминава на руски. Така е и в армията, уточни Притула. Заповедите са на украински, общуването на руски. Голяма част от командирския състав са руснаци, но са дали клетва пред украинското правителство, така , че ги смятат за „свои. Украински се учи от първи клас, руски от втори.

На улицата, в учрежденията, в магазините хората общуват на руски. Наложи ми се да се обърна към милиционерски патрул. Обясниха ми на чист руски, но по радиостанцията с „центъра” си говореха на украински. По време на едноседмичния си престой общувах с татари, българи, руснаци, украински. Повечето смятаха , че проблемът с езика е виртуален, той е обсъждана тема на вестниците, радиото, телевизията,политическите схватки, но не и на хората. Българската общност тук си пази диалектния български език, а част от интелигенцията е минала езикови курсове у нас. От 15 години в Крим съществува културно- просветното дружество „Паисий Хилендарски” с председател Иван Абажер. Една от основните задачи на дружеството е подпомагане на завръщащите се от депортация в Башкирия, Казахстан, Таджикистан, Узбекистан и Кубан българи. Абажер твърди, че не е известна точната бройка на завърналите се българи, не е наясно и колко искат да се върнат.

В средата на 80-те години немалко депортирани българи са дошли в Крим, подали заявления, че искат да се върнат и зачакали да бъдат устроени с дом и работа. Дочакали малко, колко точно нашите не знаят. С българско съдействие обаче Украйна вдига в Симферопол 5- етажен блок с 4 входа, в който се настаняват депортирани от всички националности. Днес му казват „Българския дом”.

Младите българи обаче нямат кой знае какъв интерес към езика на дедите си, а и учители липсват.

Татарите също искат училища с обучение на кримско- татарски, но все още автономното правителство и Киев нищо не правят по въпроса. Докато чакат, Меджлисът е издейства в Педагогическия университет в столицата Симферопол да се учи кримско- татарски език и литература, история на древния народ, народно творчество. Затова университетът е известен като Татарски, в него се срещат отскоро и девойки със забрадки. А във фоайето са бюстовете на Пушкин, надписи с мъдри слова на пророка Мохамед и на видни европейски мислители. Гордост на ВУЗ-а е струнният състав за класическа музика, в който свирят само татарки. В последните години в Клим никнат джамии, изградени от татарите с финансовата помощ на Турция. Жени със забрадки обаче се срещат изключително рядко. Изграден е и голям ислямски център в Бахчисарай, където ще се помещава ислямски университет. Турция е дала за построяването 2 милиона долара, остава само да се обзаведе и да дойдат преподаватели, за студенти , желаещи да учат тук татарите нямат притеснения. На входа на ислямския университет има КПП. Тук може да се влезе само с препоръка от Меджлиса или с разрешение на музея в Бахчисарай. Аз влязох със съдействието на татарския лидер Мустафа Джемилев, депутат и председател на Меджлиса. В ислямския център е гробницата на хановете от рода Гирай, основатели на Бахчисарай и известното „Синжирли медресе”. То е възстановено напълно с турска помощ. Училището е построено от хан Менли Гирай , покровител на науката и изкуствата. Той поискал на входа на школото на нивото на човешки ръст да се сложи тежка верига. Така всеки, който влизал трябвало да склони глава пред знанието.

Проблемът на Крим е , че е лошо интегриран в Украйна.

Това също е всеобщо мнение. Политическият елит на автономната република е част от политическата класа на Украйна, но не и обикновените хора,. Тук никой не казва „аз съм украинец”, а „аз съм кримчанин” . Хората не искат да говорят на украински. Сепаратизмът е във форма на изчакване. Причината не е в това , че тук има много руснаци или защото на тях Кремъл масово им раздава руски паспорти. С руснаци е пълно и в други украински рускоезични райони като Донбас например. На практика в Крим е реализирана съветската мечта за „съветски народ”. След като Сталин в началото на 4о- те години депортира от полуострова татарите, немците, българите и други по- малки етнически групи заселва селата и градовете им с ¾ руснаци и ¼ украинци. Тези хора са били изтръгнати от родните си места и заселени тук, лишени от историческите и социалните си корени, „присадени „ в бивши татарски , български или арменски селца. Всеки си е донесъл малко покъщнина и родния диалект. Така в 50-те години се сформира в Крим „съветския народ”,разказва Притула и добавя, че например, е отпаднало „ общественото мнение”- какво мисли за тебе комшията, махалата, какво ще кажат за младото момиче на , което се натиска с някой до нечий дувар. Няма никой да каже нищо, защото не знаят нито кое е момичето, ни чие е , нито пък каква е майка му. Така са Сталин срязва и културните връзки и социалните, да не говорим за човешките. Всеки чете само съветски книги и преса, гледа съветски филми и не се чувства руснак, украинец. И докато татарите не са преглътнали депортацията и преселението на руснаците на полуострова българската диаспора някак гледа да не се връща към мрачните години. Журналистката Людмила Радева разказва и човешката драма на заселниците. След великата Курска битка, най- голямата танкова битка през Втората световна война в Крим идват оцелели мирни жители от Курската дъга, тези , които са оцелели една зима в порутени къщи и в снежни дупки, защото заради минусовите температури не е можело да се копаят землянки. Тях ги настанили в домовете на депортирани българи. Сега селото се нарича Курское. Заселниците дълго време не променяли уредбата на домовете, за да ги върнат на собствениците така както са ги получили, а и защото не знаели дали пък няма да се върнат по родните си места.. В 80-те и 90-те години, когато депортираните можело да се връщат курските заселници им предоставили къщи, възстановени от тях, с българските огнища и даже със запазени менци. За съжаление обаче малка част от депортираните българи се върнали. Повечето останали в Узбекистан, Нагорни Карабах, Башкирия. Съдба…Курските заселници са тези които не са минали щателната проверка на съветската власт.

Всички други заселници в Крим от Русия са били щателно проверявани, те е трябвало да имат отлични досието без черни точки в партийната или военна книжка.

Все пак тук открай време са отдъхвали елитни семейства и са посрещани делегации. Тук е бил и си остана Черноморския съветски флот. Санаториумите , почивните станции и луксозните вили партокрацията е трябвало да бъде обслужвана само от сигурен и отрано проверен до поне трето коляно персонал. Говорейки за съветския човек, Притула обясни, че в Крим колхози никога не е имало, само совхози, стопанства които са дотирани от съветската държава, прескочили периода на колективизацията, а заплатите са били в пъти повече от колхозните. Затова и никой не е имал зеленчукова градина или бостан в двора си, за да си изхранва семейството. До отделянето на Украйна кримското жителство е била лелеяна мечта на орденоносци и ветерани на труда от миньори в Сибир до военни полковници, генерали от афганистанската война и разузнавачи. Особено заслужилите другари са получавали жителство и държавен апартамент , а някои и вила в Симферопол, Ялта или Феодосия и Бахчисарай и са се преселвали със семействата си. Те самите и наследниците им сега са голяма част от кримчаните и надежден мост към Русия. И те и по-възрастните хора от полуострова си спомнят, че през комунизма никъде в Крим не е имало опашка за месо, внасяли са портокали и чуждоземни плодове . На полуострова в Евпатория в съветско време е бил построен и завод за Пепси –кола. Така в съветско време кримчаните с кола в ръка бяха убедени, че са в рая, казва Притула. Раят започва да се пропуква когато преди двайсет години депортираните и техните наследници започват да се връщат. Идват си предимно татарите и то с целите си фамилии от всички краища , на разпадащата се съветска империя. Българите се връщат не така масово и не толкова организирано. Ние до разпада на СССР не знаехме, че сме депортирани, казва българката Ирина Паличева, журналист , водеща на предаването „Български срещи” на Кримската държавна телевизия.. Тя и родителите й живеят в Таджикистан и то доста добре според тогавашните стандарти, . Баща й бил уважаван началник на строително управление, съпругът й , руснак – офицер от армията. Добрият живот продължава до разпада на СССР, тогава местните , сякаш станаха други хора, спомня си Ирина. Таджиките започват да наричат българите гяури, дума която нашите знаят от дедите си и която пак ги кара да се простят с домовете си и да потеглят. Така през 92-ра Ирина и детето й се преселват в България , в Трудовец ,при леля й. След уволнението си от армията пристига и съпругът й. Получават и гражданство. Ирина трудно си намира работа и то след дълго търсене, за голямо съжаление местните заради акцента не я признават за българка, все й викат „рускинята”, за кримски българи научили от нея . Така за тях станах „руската българка”, спомня си тъжно Ирина. През 2002-ра всички се връщат обратно в Крим, при своите. Всички живеят в „Българския дом”.

Точно обратното е при татарите.
Всяко едно тяхно дете , родено в изгнание, в Сибир, Узбекистан или Таджикистан знае , че е от депортираните, знае, че е от Крим, знае , че трябва да се върне, защото там е неговият дом, построен с общи усилия на цялата рода, там хлябът е по- вкусен, а гроздето по- сладко , там е Бахчисарай, столицата хан Гирей, почитан от Руската и Османската империя. Татарите почват да се връщат през 80-те и 90-те години масово, организирано, с целите си родове и заварват селата си пълни с руснаци, за които изоставените някога къщи са станали роден дом на две- три поколения. Руснаците казват, че това е съвременно татарско нашествие. Татарите през стиснати зъби разказват, че пак са се озовали на гола степ. Този път обаче родна, погребала дедите им, сега тя им дава плодородието и силата си. Оттогава всяко ново демократично правителство обещава, че е има закон за устройването на татарските семейства. Такъв все още няма.

Около Бахчисарай и Симферопол обаче има цели татарски квартали. На заграбени територии, които по принцип се узаконяват, често по „втория начин”. Не си представяйте обаче гета, а солидни , често двуетажни и триетажни къщи , от камък, със зеленчукови градини. Завърналите се сами правят и канализация и прокарват осветление, че и инфраструктура. Искат обаче и училища. Техни , в които децата им, а те са по 3-4 в семейство да се учат на техния кримско- татарски език, да пишат на тяхната азбука, измислена през социализма и представляваща смесица от латински и славянски букви. Сега татарите са поели и инициатива азбуката им да е изцяло на латиница.

Според някои, защото така съответствието между говоримата и писмената реч ще е най- пълно, според други да се скъса с „руските” букви.Питам млад 34- годишен татарин, чието име обещах да не пиша, докато ме караше до ханския дворец в Бахчисарай какъв ще е изходът от татарско- руската непримиримост. Водачът ми е роден в Узбекистан , в семейство на депортирани, член на неправителствената и нерегистрирана, но призната от всички организация Меджлис/ народно събрание/ на кримско- татарския народ. Знаеш ли, отговори ми той, научихме как да излезем от положението от узбеките, докато живеехме при тях. Техните старейшини ни казваха да не водим война, а да раждаме много деца и да не сключваме смесени бракове. Сега младите татарски семейства има по три- четири деца , смесените бракове като цяло при младите татари са много малко. По- възрастните руско- татарски семейства пък не са много добре приети в общността, те по- трудно, например, се включват и в частния бизнес. А татарите разчитат предимно на частния бизнес- строителство, туризъм, художествени занаяти. Като цяло не се стремят към държавна работа, а и там много- много не ги искат. Държавните чиновници в Автономна република Крим са предимно украинци и руснаци. Последните са положили клетва , но не ги приемат за украински патриоти, а за руско оръжие със закъснител. За такова оръжие се приема и президента Виктор Янукович. Въпреки, че на изборите от Крим гласуват близо 90 на сто за него, сега хората недоволстват , защото в администрацията управляват не кримчани, а хора докарани от Донецк, родната област на президента. – От Донецк е премиер – министъра на автономията Василий Джарты, и .първият му заместник и заместникът му и т.н.Главният прокурор на Крим, роден в Западна Украйна е натрупал професионалния си стаж също в Донецк. От там са всички шефове на спецслужбите и на милицията. Формално всички са назначени от Кримския парламент. Кримчани като цяло са съгласни да са част от Украйна, но не искат нищо украинско. Много нямат нищо против червените знамена и имена на улици като „Ленин”, „Красноармейская” и подобни съветски препратки.